За един успешно реализиран проект по  програма  „Леонардо Да Винчи”

Намерихме ли отговор на поставените въпроси

Селският туризъм придобива популярност в България в края на 90-те години на миналия век, като печеливш отрасъл, за който в страната ни има възможности за развитие.

От тогава, държавните ни институции, НПО–та и експерти се заеха да правят стратегии, планове и програми за развитието на този вид туризъм. Въпреки разработените такива, напредъка в изграждането на медиен образ на България, по отношение на селския туризъм, той не е достатъчно презентиран и развит.

Някой казват, трябва да сменим приоритета, че България не може да развива селски туризъм, заради черти от променения български характер, т.е. изчезнало е българското гостоприемство, а българите не са вече усмихнати и приветливи.

Дали това е вярно? Какво ни липсва все още и можем ли да променим нещата?

Професионална гимназия по селско стопанство в град Чирпан, си поставя амбициозната задача да обучава кадри в областта на селския туризъм, като разкрива такава паралелка. Чрез спечелените европейски проекти за транснационален обмен – учениците и учителите търсят отговорите на тези въпроси, в страни с традиции в областта.

В тази връзка от 21.03.2010г. до 04.04.2010г. в град Сполето, Италия се реализира проект по програма Леонардо Да Винчи – “Развитие на професионални, педагогически и културни умения и компетенции, използвайки европейския опит в селския туризъм”. Участваха 9 учители от ПГСС и 1 старши експерт от Регионален инспекторат по образование – Стара Загора.

Проектът цели повишаване професионалната квалификация на бенефициентите и усвояване на нови умения, съответстващи на европейските стандарти в следните аспекти: дейности свързани с посрещане, настаняване и пребиваване на туристите; запознаване с традиционата кухня, обичаи и традиции; селскостопански дейности, чиято продукция намира реализиция в селския туризъм, предлагане на атракции на гостите по време на престоя им, рекламата като средство за презентиране.

Очакванията ни от проекта бяха големи. Да разберем как организират селския туризъм в Италия, една от водещите държави в тази насока? Как подготвят кадрите си, какви умения и квалификации придобиват? Какво е законодателството и политиката в сферата на туризма? Как успяват да наложат визията си в многокултурна Европа и света?

Очаквания ни бяха напълно покрити от нашите италиански партньори по проекта – организацията „Адзура”, област Умбрия, град Сполето, които изпълниха на 100 % заложената по проекта амбициозна програма.

• Запознаване с историята, културните и архитектурни забележителности на гр. Сполето;
• Посещение на училище, подготвящо кадри в областта на туризма: готвачи, сервитьори, администратори на хотели;
• Лекция “Италиански вина и храни” и участие в дегустация на вина със сомелиер;
• Посещение на ферми развиващи селски туризъм;
• Тематични лекции: “Национално и местно законодателство в областта на селския туризъм” и “Развитие на селския туризъм в Италия”;
• Посещение на аграрно училище, подготвящо земеделски кадри;
• Двудневна екскурзия до Рим;
• Посещение на ферма за биологично земеделие, говедовъдство и селски туризъм, която използва иновативни методи в селския туризъм.

Придобиването на педагогически умения и компетенции се извърши чрез посещения и обмяна но опит в институции, имащи пряко отношение в подготовката и реализацията на кадри в областта на селския туризъм, във ферми, които на практика реализират такава дейност.

Запознахме се с различни аспекти на селския туризъм, като посетихме училища, които подготвят кадри за този бранш. Впечатлихме се от доброто финансиране, отличната материална база и възможността учениците да бъдат поставяни в реални условия, при усвояване на професията.

Разгледахме няколко ферми за селски туризъм. На практика видяхме как затварят кръга:  притежават къщи за гости, предлагащи според местното законодателство най-много до 30 места; обработват собствена земя, като отглеждат грозде, маслини, животни; произвеждат вино, зехтин, мед, месо, яйца. Храната се предлага на туристите, настанени в къщите за гости. Според местното законодателство 51% трябва да са приходите от селскостопанска дейност и 49% от туристическа. Замисълът на ограничението е да не се развива само чист туризъм, а да има баланс между туризъм и земеделие.

Запознахме се и със законодателството в областта на селския туризъм, както на национално, така и на местно ниво.

За нас срещите с италианските фермери бяха истинско удоволствие. Навсякъде бяхме посрещнати радушно, дегустирахме италианска храна и вина, запознахме се с традициите и бита на обикновените хора в Умбрия.

Стана ясно, че италианците също усещат последиците от кризата, особенно днес, когато не е лесно да се развиват в туристическия бранш. Независимо от трудностите обаче те успяват, и то благодарение на подкрепата, която получават от държавата. В училищата, които посетихме също усетихме добрата държавна политика – добро финансиране и централно определяне на професийте според нуждите на кадри в област Умбрия. Държавната подкрепа присъства и в туристическия бизнес, чрез  подпомагане на фермерите, както чрез ежегодните безплатни обучения и разработване на проекти за финансиране от европейските фондове, така и с пряка финансова помощ. Централно е организирана и рекламната, като местната управа отделя не малко средства за финансиране на тази дейност. Можем да изброим и други причини, защо те успяват. Направи ни впечатление красивата и запазена природа, цветята в градинките и по балконите – “Ние продаваме чист въздух, зеленина и почивка!”, казват италианските фермери. Стремят се към екологично производство и изключително много държат на качеството и на съхраняването на традицийте.

Придобитите професионални, педагогически и културни знания, умения и компетенции ще допринесат за формирането ни като добри специалисти, обучаващи кадри за една нова за България сфера, каквато е селския туризъм. Усвоеният добър опит от преподавателите ще бъде разпространен в региона и страната, където тепърва се поставя началото на организирания отдих на село.

Таня Тотева